 |
 |
EВРОПРОЕКТ
на Асоциация за икономическо развитие на търговско, стопански
и индустриални предприятия в България |
|
ОБЩИНА
МЕЗДРА |
|
| Разположение |
 |
| Община
Мездра заема територия от 554 кв.км., по-голямата част от която
обхваща дефилето на Искърския пролом. Граничи с общините Враца,
Роман, Бяла Слатина, Ботевград и Своге. Нейната територия обхваща
землищата на 27 села. Разположен в живописна котловина на 270
м. надморска височина, град Мездра е забележителен не само със
своята природна красота, но и със своето положение като пътен
и железопътен кръстопът в Северозападна България. |
| Климат |
Общината попада в умерено-континенталната подобласт от Европейско-континенталната
климатична област и се отнася към Предбалакснкия припланински
климатичен район. Средноденонощната годишна температура на
въздуха е 11,1°С. Средномесечната амплитуда на въздуха
е 9,3°С.Средномесечната относителна влажност на въздуха
е 72 %, с максимум през декември - 85 % и минимум през август
- 59 %. Средногодишната сума на валежите е 811 мм. Средната
височина на снежната покривка е около 10 см, а средногодишния
брой на дните със снежна покривка е под 50 cm. По отношение
на вятъра преобладава тихото време - 58 %. Преобладаващи са
северозападните ветрове със средно-годишна скорост 1,6 м/с.
|
|
| Релеф |
|
Община
Мездра се намира в Северозападна България около долината на
река Искър. Административния център гр. Мездра е разположен
в Мездренското котловинно разширение със средна надморска
височина 270 м. Релефът е равнинно-хълмист и полупланински. |
| Флора
и Фауна |
|
Община
Мездра по зоогеографско райониране попада в Северен регион,
Старопланински район, където се включва територията на Предбалкана.
Фауната е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение
и по-слабо - средиземно-морско.
В планинската част се срещат сърна, елен, дива свиня, заек,
а от птиците - представители на сем. Вранови, стърчиопашкови,
овесаркови, гълъбови и др. По течението на р. Искър преминава
прелетния път на водоплаващите и блатни птици.
Във вертикално отношение се разграничават следните два пояса
- Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на
горите от бук и иглолистни. |
|
| Водни
ресурси |
|
Съгласно
хидроложкото райониране, подземните води се отнасят към Северно-българския
хидрогеоложки район.
По-ниска е гъстотата на речната мрежа в нископланинските и
хълмисто-ридови терени на предпланинската част, която се просича
от следните по-големи реки - Моравешка, Крапешка, Типченишка,
Боденска.
Най-голямата река на територията на общината е река Искър.
Тя е формирала най-големия у нас пролом - Искърския, където
реката дълбоко дренира водоносните хоризонти на различни геоложки
формации. |
| Защитени
обекти |
|
| 1.
Народен парк " Врачански Балкан " обявен със Заповед
№ 1449/ 21.12.89 год. на КОПС-от територията на общината са
включени около 5000 ха земи. |
| 2.
Природни забележителности -"Ритлите" - скално образувание
в землището на с.Люти брод , площ 123,3 ха. Обявена със Заповед
№ 9733/ 27.05.68 год. на КГГП при МС. -"Новата пещера "
-с площ около нея 1 ха , в землището на Люти брод. Представлява
зала с дълбочина 20 м с интересни варовикови образувания. Обявена
със Заповед № 2632 / 21.06.62 год. на КГГП при МС. -"Говедарника"
- скална височина с плитки пещери- ниши , В землището на с.
Царевец и площ от 2,5 ха. Обявена със Заповед № 1799/ 30.06.72
г. на МГОПС. От защитените растения, включени в Червената книга
на България, на територията на общината се срещат златиста власатка,
горска съсънка, ванерова симфианда, маслиноподобно бясно дърво,
червена /кавказка/ липа и др. От лечебните растения се срещат
бял равнец,бъзак, див джоджен, див пелин, жълт кантарион,маточина
кукуряк, смрадлика и др. Защитените животински видове са ням
лебед, речен орел, ястреб- кокошкар и египетски лешояд. |
| Горски
фонд |
|
Горската
територия /гори и горски площи/ в общината е с площ от около
21838 ха.
Средната възраст на гората е 31 години. Основните дървесни
видове в дървопроиз-водствените площи са черен бор, бук, зимен
дъб, благун, цер, келяв габър, бял бор, акация, сребролистна
липа. |
| Почви |
|
На
територията на общината са разпространени следните почвени
типове: сива и кафява горска, хумусно-карбонатна, алувиална.
Преобладаващ почвен тип е сивата горска почва. По отношение
на механичния състав, преобладаващи са леко песъчливо-глинестите
и средно песъчливо-глинестите почви. Като цяло механичния
състав е благоприятен и осигурява добър водно-въздушен режим. |
| Минерални
ресурси |
|
Териториите
за полезни изкопаеми са около 1260 ха. Характерни за района
са находищата на скално-облицовъчни материали - варовик /т.н.
"врачански камък"/. На територията на общината се
добива суровина за производство на хидратна вар и има кариери
за инертни материали. В продължение на десетки години са добивани
и медни руди за нуждите на цветната металургия. |
|
Укрепено
селище на мястото на крепостта "Калето" има още
от края на медно-каменната епоха (ІV хилядолетие пр. Хр.).
Археологическите разкопки разкриват сложно съжителство между
местните траки от племето ТРИБАЛИ и нашественици гали (племе
СКОРДИСКИ) и келти (племе БАСТАРНИ) до І в., когато селището,
заедно с цяла Мизия е завладяно от Рим.
За защита на един от главните пътища, свързващ провинциите
Мизия и Тракия, минаващ през Искърското дефиле, римляните
построяват ново укрепление на Калето през ІІ-ІІІ в. До крепостта
възниква град, а в околностите робовладелски имения. Селището
е на границата между латино-говорящата на запад и гръцко-говорящата
на изток части от Римската империя. |
В
първите десетилетия след налагането на християнството през 313
г. от Константин Велики, до с. Люти брод е построена епископска
базилика, впечатляваща с размери - 28/16 м. и украса, бележеща
прехода от триизмерните скулптури към характерното за источното
православие релефност на символиката (агне, риби, гълъби и др.).
По време на Великото преселение на народите крепостта и градът
са разрушавани и възстановявани нееднократно. |
Последното
въстановяване е от заселилите се тук през VІ в. славяни. Крепостта
и селището Торбарица съществуват до края на ХІV в., когато
са разрушени от турците.
Мястото остава дълго време незаселено и поради тази причина
известно като "мезрата" - празно и безлюдно място.
Едва през първата половина на ХІХ в. пастири от околните села
се заселват в местността Принчовец по течението на река Каменица
на 2 км., западно от днешния град. Преди освобождението тук
има между 15 и 20 къщи със "сиви покриви от тънки варовикови
плочи" (Феликс Каниц) и 68 жители. От 1878 г. мездренчани
започват да се преселват в местността "Селището",
като пръв тръгва кметът Данко Иванов.
При първото преброяване на населението в Княжество България
на 1 януари 1881 г. град Мездра има 86 жители. В тогавашния
Врачански окръг то е едно от трите най-малки села. Въпреки
че през 1887 г. е построен мост над река Искър, който свързва
движението от София и Орхание (Ботевград) към Враца, селцето
остава все така малко и през 1888 г. домакинствата са 17,
а жителите 76.
Преломна за развитието на Мездра се оказва 1893 г., когато
започва строителството на ж.п. линията София-Роман. В продължение
на 4 години по това трасе се струпват стотици работници, които
полагат релси, строят тунели, мостове и гари, ремонтират пътища.
На 20 февруари 1897 г. новата ж.п. линия се пуска в действие
с водосвет, извършен от митрополит Константин, в присъствието
на специално пристигналите с влак от София княз Фердинанд
и княгиня Мария Луиза и гостуващият по това време в страната
сръбски крал Александър, както и министър-председателя д-р
Константин Стоилов.
Сред първите туристи, жадни да опознаят този откъснат дотогава
край от родината са Иван Вазов и Алеко Константинов. Своите
впечатления от пътуването си в край на март 1897 г. Вазов
описва в пътеписа "Пътни драсчици по линията София-Роман",
публикуван във вестник "Мир", а Алеко в пътните
бележки "София-Мездра-Враца" във вестник "Знаме".
Години по-късно на път за родна Враца Васил Кънчов описва
селото като прочуло се със своята станция и голямата спиртна
фабрика ("София-Елисейна-Згориград-Враца-Мездра").
От 1895 г. започва да работи телеграфопощенска и телефонна
станция. Първият общ регулационен план на Мездра е приет през
1903 г. През 1906 г. е разкрит Полицейски участък, а през
1915 г. и Мирово съдилище. От 1923 г. започва електрификацията,
а от 1926 г. и водоснабдяването на Мездра.
В края на 20-те години на ХХ век от старото селище остава
само името, всичко друго е ново и носи отпечатъка на века.
Официално Мездра все още е село, но не с плетенарките и оборите,
а с нови къщи, общински и държавни учреждения. И докато през
1900 г. Мездра има 311 жители, през 1920 г. те вече са 1015.
В архитектурно отношение селото добива постепенно вид на малък
съвременен град. Благодарение на възпитаници на престижни
германски учебни заведения западноевропейският стил се налага
в Мездра и мездренските села. На 31 август 1950 г. с Указ
435 Мездра е обявена за град. |
|
|
| Адрес
за коресподенция: |
|
| Община
Мездра |
|
| Ивайло
Симеонов |
|
| 3100,
гр. Мездра |
|
|
ул."Христо Ботев" 27 |
|
| Тел.
+ 359 (0)910
92016, 0910 92116 |
|
| Факс:
+ 359 (0) 910
92523 |
|
Е-Mail:
mezdra_pr@abv.bg;
mezdra@mail.bg;
admins@mezdra.org
|
|
| Internet:
www.mezdra.org |
|
|
|
