EВРОПРОЕКТ на Асоциация за икономическо развитие на търговско, стопански и индустриални предприятия в България
Начало
Еврофондове - "ОП"
Европроект Европроект
ОБЩИНА ГЛАВИНИЦА

Географско и икономическо описание на община Главиница.

Община Главиница е разположена в североизточната част на България и попада в източната Дунавска равнина. В съотвествие с административно-териториалното деление на страната, тя е в Силистренска област и е една от съставните й общини. Общината има 23 населени места с общо население 15199 жители (15.09.2004).
Населените места в община Главиница са:

Герб на Община Главиница
Бащино, Богданци, Вълкан, Главиница Дичево, Долно Ряхово, Зарица, Зафирово, Звенимир, Зебил, Калугерене, Коларово, Косара, Листец, Малък Преславец, Ножарево, Осен, Падина, Подлес, Сокол, Стефан Караджа, Суходол и Черногор.
В регулационните граници на селските места съществуват свободни територии за изграждане на малки предприятия с незамърсяващи производства.
 
На 50 километра западно от областния център Силистра се намира най-младият град в района Главиница. Той заема 507 кв. км площ и е важен център на пътя между Дулово и Тутракан. Разположен е на 100 м надморска височина в долинно разширение в покрайнините на Лудогорието. С Указ на Държавния съвет от 5 септември 1984 година е обявен за град и общински център, който включва в състава си посочените 23 селища.
Теренът й е хълмовидно-равнинен, като преобладаващата надморска височина се движи от 200 до 300 м. Релефът на общината е нарязан от суходолия, под които се намират подземни реки.
Община Главиница се намира в областта на умереноконтиненталния климат. Средните месечни температури не надвишават 25°С и не спадат под 1°С. Средната годишна температура е 12,4°С. Средните абсолютни минимални температури за годината са минус 1°С, а за януари - минус 15°С. Средните абсолютни максимални температури са 24,7°С, като през юли достигат 35°С. Абсолютните минимални температури са около минус 18°С, като най-ниската е през февруари - минус 12,8°С. Пролетта настъпва рано - през първата половина на март. Тогава настъпва и устойчивото задържане на температурата на въздуха над 5°С.
Сумата от вегетационните валежи е 645,5 л в град Главиница (Метеорологична станция - Кубрат) и е изключително равномерно разпределена през годината. Валежният максимум (70,9 и 82,9 л/м2) е през май и юни, а валежният минимум - през октомври (32,3 л/м2). През периода на активната вегетация на зимните и пролетните зърнено-житни култури - април и юли, падат около 40-41 % (264,8 л) от общите валежи, което гарантира много добра водообезпеченост на растенията и получаването на добри резултати от отглежданите сортове. През периода на активната вегетация на окопните култури (царевица, слънчоглед) падат 57-58 % (371,5 л) от общите годишни валежи, което осигурява пълна изява на продуктивните възможности на отглежданите сортове и хибриди. Периодът есен-зима-ранна пролет не е безводен – 274 л, или 42,5 %, което осигурява добри условия на растежа и развитието на есенните зърнено-житни култури. В относителната влажност на въздуха съществени различия през отделните периоди не се наблюдават. Тя се движи от 68,5-69,1 % през периода април-септември до 80,8-81 % през есенно-зимния период, като средногодишната относителна атмосферна влажност е 75 %.
Почви
Почвената покривка е пъстра и разнообразна. Почвените типове в района на общината са чернозем, излужен чернозем, оподзолен чернозем, делувиално-ливадни, антропогенни.
Полезни изкопаеми
По данни от досегашните проучвания в района няма находища и не съществуват перспекти-ви за откриване на рудни полезни изкопаеми. От нерудните полезни изкопаеми интерес като строителен материал представляват варовиците
.
Води
Наличните водни количества са формирани предимно от подпочвени води. На територията на общината съществуват 11 броя микроязовири и водоеми, които се използват за рибовъдство и напояване. В северната част на общината е построена напоителна система “Малък Преславец”, която в момента не работи, но е с голям капацитет и възможности.
Разположението на община Главиница, природните условия и дадености, предоставят възможности за развитие на стопанския сектор. Умереноконтиненталният климат, позициите в земеделския сектор, културата, традициите позволяват на района да се развива в положителна посока. В този контекст междуотрасловите връзки (земеделие – хранителна промишленост – търговия – туризъм, строителство) също са обещаващи. Съществува голям потенциал за бъдещето им развитие, за по-силна и експортна ориентация на икономиката.
   
   
Аграрен сектор
Селскостопанското производство в общината се осигурява от кооперации, сдружения и индивидуални стопани.
Бившите стопански дворове на ТКЗС (по-голямата част от тях извън регулацията на населените места) с техния сграден фонд са малки производствени зони, в които се развива частно и кооперативно производство и преработка на селскостопански суровини. Такива примери вече има в общината (с. Калугерене, с. Зафирово и с. Листец). Това стимулира (на договорна основа) развитието на селскостопанската дейност в личния двор.
В регулационните граници на селските места съществуват свободни терени за изграждане на малки предприятия с не замърсяващи производства. Такива предприятия съществуват в повече от 10 населени места на общината.
Периодично се провеждат семинари на различна тематика, свързани с развитието на земеделието в общината. Подава се информация на земеделските производители за новите програми на ДФ „Земеделие” и новите мерки на програма „САПАРД”.
Ежегодно в общината се събира информация за засети и ожънати площи с есенни и пролетни култури. Количеството на засетите площи се увеличава. Аграрният сектор е с растениевъдно-животновъдна структура.
Обработваема земя заема площ от 263 371 дка, орниците са 255 657 дка, трайните насаждения – 7741 дка, като на човек от населението се пада по 16,6 дка обработваема земя.
Необработваемата земя заема площ от 243 755 дка, като най-голям дял заемат горите – 166 154 дка, а за мерите и пасищата – 32 702 дка. Негодните земи заемат незначителен дял, от които изоставени ниви са 3077 дка, а ерозираните – 1159 дка. Силно наклонените терени заемат площ от 20 452 дка, а слабо наклонените терени са 28 122 дка.
На територията на общината се отглеждат трайни насаждения, пшеница, слънчоглед, царевица, тютюн и други традиционни селскостопански култури.
Засяваните и обработваеми площи общо са следните:
1. Обработваема площ:
• Ниви - 268 004 дка; в.т.ч.:
Частна собственост - 201 859 дка;
Държавна - 23 662 дка;
Общинска - 42 483 дка;
• Трайни насаждения – 10702 дка частна собственост;
2. Необработваема – 2077 дка;
3. Мери и пасища – 32 702 дка общинска собственост;
4. Обработваемите площи, разпределени по култури са:
• Пшеница – 77 000 дка;
• Слънчоглед – 65 000 дка;
• Царевица – 51 000 дка;
• Други (тикви, боб, чубрица, тютюн и др.) - 64 302 дка.
Най-много обработваема земя има в землищата на град Главиница, с. Зафирово, с. М. Преславец, с. Сокол и с. Ст. Караджа. Землището на град Главиница обхваща територия от 142 357 дка стопанисвана земя, в т.ч. обработваемата е 111 872 дка, от които 111472 дка ниви (99,6 % от обработваемата земя), 30 485 дка пасища и ливади и 7714 дка трайни насаждения.
Трайните насаждения на територията на общината са ограничени, поради скъпото им подържане. Сега се създават нови масиви – 630 дка кайсии и 2500 дка нови лозя.
Районът на Главиница е характерен животновъден район с развитие на говедовъдство, овцевъдство и козевъдство. Отглеждат се и значителен брой птици. Общината разполага с висококвалифицирани агроспециалисти. Те се отглеждат от индивидуални стопани в селата от общината и в града. През последните години се забелязва значителното увеличаване броя на козите, свинете и овцете.
В прехода към пазарно стопанство и загуба на традиционните пазари на промишлена и селскостопанска продукция, производството им в общината силно намалява. Днес стопанската структура на община се определя от няколко стопански субекти.
На територията на община Главиница съществува Цех за преработка на плодове и зеленчуци; 1 мандра; 1 мелница и 7 фурни.
Основните производствени фондове и предприятия на община Главиница са разположени в 4 населени места. Основният икономически потенциал, производствени складове, транспортни и др. структури са разположени в град Главиница. По-голямата част от съществуващите цехове са закрити, сградният фонд и оборудването на някои от тях са вече продадени.
В град Главиница функционират две големи промишлени предприятия - “Стройтехника” АД и “Първи май” АД. По брой заети лица и обем произвеждана продукция те могат да се причислят към категорията малки и средни предприятия. Поради силния спад на производството и стопанската дейност тези предприятия работят с намален капацитет и брой на заетите. Съществува свободен сграден фонд (производствени и административни сгради).
Стройтехника” АД е акционерно дружество с двустепенна форма на управление - Надзорен съвет и Управителен съвет. “Стройтехника” АД е българският лидер в производството на въздушни бутални компресори, връзки за тръбно скеле (жабки) и варогасилки. В момента работи с 1/3 от капацитета си.
Първи май” АД - Главиница, е създадено през 1964 година като комунално стопанство. Извършва комунално-битови услуги на населението. Предмет на дейност на дружеството е производство и търговия с мебели, оградни мрежи, спортни мрежи, китеници, промишлени стоки и услуги. Една от основните му дейности е изработване на различни детайли от иглолистна и широколистна дървесина.
В момента предприятието е неработещо.
Забележителности
Блатото Малък Преславец е разположено на 412 км по река Дунав, на 3-4 км от едноименното село и на около 20 км западно от езерото Сребърна. Източната му страна е в съседство с обработваеми площи, южната му граница се очертава от широколистна смесена гора, западната е дигата, която го отделя от реката, а северната се определя от шосеен път, водещ от селото до пристанището. Общата площ на блатото е 38.5 ха. Трябва да се отбележи, че по структура и строеж то прилича много на езерото Сребърна. Геоложката му история е много интересна. Преди около един милион години североизточната част на Дунавската равнина е вече суша. Върху тази суша се е образувало езерото благодарение на ерозионната дейност на кватерната река, която е отмивала съществуващите там гетски пясъци. Те са нестабилни и неспоени, лесно се рушат и се поддават на свличане и промиване. Този процес уширява устието на реката и намалява скоростта на течението, а носените пясъци формират пясъчна коса. Блатото има обширно водно огледало и малка заливна тераса, която при покачване на водите се увеличава.
 
 
 
 
Климатът на този район се характеризира със студена снежна зима, през която блатото замръзва. Лятото е горещо и сухо и тогава то губи част от водите си.
Поради равнинния си релеф и широката си отвореност на север през зимата тук безпрепятствено нахлуват студени ветрове. Средните януарски температури са минус 22-23°С.
Летните температури са високи. Средните са 22-26°С, а най-високите - 35-38°С.
Валежните суми са 560 мм. Характерни за късната есен и ранната пролет са продължителните мъгли. Непериодични климатични явления са сланите през пролетта и есента.
Понастоящем водозахранването на блатото е от повърхностно течащи води, вероятно и на подпочвени извори. Водната му повърхност е над средното дунавско ниво. Дълбочината му в северозападната част достига 5 м. Наклонът на дъното в южните части е около 2 градуса, което води до резки промени на водната площ при леко покачване на водите.
Около блатото се срещат следните растителни видове: синя жлъчка, пореч, червена детелина, дребна и издута водна леща, безкоренчеста волфия, вногокоренчеста спиродела, плаващ роголистник, водно лютиче, теснолистен и широколистен папур и безспорно растението номер едно на блатото - бялата водна лилия.
Най-богат е птичият свят през пролетта и лятото. Могат да се видят гривеста чапла, малка и голяма бяла чапла, сива чапла, ням лебед, белобуза рибарка. През цялата година се срещат тръстиков блатар, мишелов, ливаден блатар, кос, сокол, белочела водна кокошчица - лиска (нейното присъствие говори, че водите на блатото са чисти), белоока потапница, голям гмурец, лятно бърне, корморан, воден бик.
Блатото Малък Преславец е обявено за природна забележителност със заповед № 310 от 19.04.1986 година на КОПС. Опазването му е възложено на Държавно лесничейство - Тутракан. Проучване на биологичното разнообразие в този район почти не е правено.
Освен блатото край село Малък Преславец, обявено за природна забележителност, на територията на общината се намират многовековни археологически обекти с национално значение: тракийски могили до с. Сокол, старият римски път, свързващ в миналото градовете, разположени по поречието на река Дунав, Омуртаговият Преславен дом на река Дунав.
За Омуртаговия Преславен дом на Дунав край с. Малък Преславец узнаваме от надписа, издълбан на една мраморна колона в църквата “Св. 40 мъченици” в гр. Велико Търново, който е бил преписан и издаден за първи път от Христо Даскалов от Трявна през 1859 г. Този надпис и всички първобългарски надписи, открити до 1905 г., са издадени и преведени в том 10 на “Известията на руския археологически институт в Цариград” от директора на института Теодор Успенски.
Хан Омуртаг (814-831), след като направил своя Преславен дом на Дунав, издълбал на мраморна колона с гръцки букви първобългарски надпис, за да увековечи това важно събитие от своята строителна дейност.
През време на Второто българско царство Иван Асен ІІ издигнал храма “Св. 40 мъченици” в Търново по случай Клокотнишката победа над гърците в 1230 година. Тогава мраморната колона с Омуртаговия надпис била пренесена и използвана като подпорен стълб на църквата. Колоната и надписът са запазени до днес.
Върху мраморната колона Омуртаг наредил да се издълбае надпис, който да напомня на бъдещите поколения на българското племе за неговата строителна дейност. Част от надписа гласи: “Човекът даже и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като разглежда тази писмена, да си спомня за този, който я е направил. Името пък на владетеля е ханъ ювиги Омуртагъ. Дано Бог да го удостои да проживъе сто години.”
В развалините на Градището, където е бил Преславният дом на Дунава, е намерена мраморна плоча с надпис, който говори за сраженията на българския хан Крум с византийския император Никифор в 811 година.
Мраморната плоча с надписа се съхранява в Археологическия музей в София.
За красотите на местността Градището и край Преславния дом на Дунава, допълнени с уникалното Малкопреславско блато, свидетелства и едно писмо от миналото на киевския княз Светослав, посетил Малък Преславец (Кадъ кьой), до майка му.
“… Майко, ако искаш да видиш по-красива земя от Киевската, ела в Кадъ кьой…”
   
 
Това писмо се съхранява в Държавния исторически музей в София.
В с. Зарица е живял и творил народният поет Мехмед Джон.
Мехмед Мюзеккя Джон е роден на 15.03.1895 год. В дуловското село Златоклас. Основното си образование завършва в румънския град Меджидие. Много рано остава сирак. Твърде млад се отдава на поетично творчество. Известно време сътрудничи на издавания в Силистра вестник “Чардак”. По-късно започва да работи като учител в с. Зарица. Даскалува 27 години, като учи на четмо и писмо стотици деца. В края на педагогическия си път заслужено е награден с орден “Кирил и Методий” ІІ степен.
Признанието Джон Новатор получава още като млад учител в с. Звенимир, където за първи път въвежда светското обучение (1911 г.). Дотогава според религията момичетата и момчетата се обучават поотделно и се изучават само религиозни текстове. По-късно няколко години е кмет и се откъсва от учителската професия, но не престава да се занимава с образованието на съселяните си. В пет села построява училища.
Мехмед Джон е председател на първото ТКЗС в този край – в с. Зарица (1949 г.).
През 1956 г. е приет за член на Съюза на българските писатели. Общува и с други поети, творящи на турски език.
През 1960 година, вече 65-годишен, Мехмед Джон издава своята първа стихосбирка – “Песни за новия ден”, а на 70 години – втората, “Потта от челото ми”. Мехмед Мюзеккя Джон умира на 3 април 1974 г. Погребан е в с. Зарица.
За първи път през 1994 година се организират тържества в негова чест, съпроводени с литературни четения. През 1997 година се създава фондация “Мехмед Джон”, а от следващата година читалището в с. Зарица носи неговото име.
Фондация “Мехмед Джон” е създадена на 26 юни 1997 г. в гр. Главиница с идеална цел – като независима културно-просветна организация да съдейства за развитието и естетическото възпитание на децата и юношите в духа на хуманизма и демокрацията в нашата страна.
Фондацията работи за откриване на млади дарования в областта на науката и изкуството, за подпомагане на тяхната творческа изява и развитие, за разширяване на международното сътрудничество между обществени организации и личности с творчески интереси.
На територията на общината има многовековни археологически обекти с национално значение: Тракийски могили до с. Сокол; старият римски път, свързващ в миналото градовете разположени по поречието на река Дунав; Омуртаговия Преславен дом на река Дунав, блатото край село Малък Преславец.
   
   
Възможности
В момента не функционират редица бивши предприятия: предприятие за дървопреработване, фабрика за зеленчукови и плодови консерви и др.
Тъй като района е предимно земеделски, подходящи за изграждане са малки предприятия на хранително–вкусовата промишленост.
Не е развит обслужващия сектор, малкия и среден частен бизнес, които се очаква да създадат заетост на голямата част от свободната работна сила.
Трудовия ресурс на общината е с голям потенциал, поради високата му качествена характеристика. Този потенциал създава условия в общината да се развиват разнообразни стопански дейности, които изискват квалифицирана работна ръка.
Основно възможностите в Общината могат да се определят като:
- Приоритет на Община Главиница - селския и екологичния туризъм;
- Създаване на малки семейни ферми;
- Изграждане на преработвателни предприятия от хранително – вкусовата промишленост;
- Билкопроизводство и преработка;
- Дървопреработващи предприятия;
- Отглеждане на етерично – маслени култури и преработката им;
- Развитие на фермерството, лозарството, овощарството, тютюнопроизводство;
- Създаване на предприятия в сферата на услугите;
- Възраждане на неработещия битов комбинат: дърводелски услуги, направа на каци, бурета, каруци, ковашки услуги.
Актуални координати.
7630 гр. Главиница,
ул.”Витоша” №44,
e-mail: oa-gl.bg@infotel.bg
web сайт: www.glavinitsa.bg
тел. 08581 – 2040

факс: 08581 - 2259

Лице за контакти:
1. Димитър Христов Сяров – зам.кмет, тел. 08581 – 2246, моб. 0887874760
2. Шабан Вели Осман – ст.специалист “Информационно обслужване и технологии” –
тел. 08581 – 2149,
е-mail: oa-gl.bg@infotel.bg

На горе